Безпретенциозната уникалност в нас

Когато обичаш - то е вечност.

Независимо дали започва или свършва, отдаването е онзи миг, в който сетивата ни се изпълват от значимост. Първите лъчи целуват стечените капчици от блаженство и небето се изчервява. Допирът до вълшебството свети.

Понякога се събуждам и в небето се разхождат всички значимости.

Запрохождат, завъртат оркестъра на барабанящи пръсти по слепоочието и пълнотата на динените фенери, заспива с доволна усмивка. Защото утрото е възможно с всички мигове, в които съзираме неповторимост от думи и ласки.

Онези същите, които не настъпват последователно и не изчакват начало и не вярват в свършеци. Онези, които остават неповторими и вечни.

Сега ги чакаме, да се върнат. Търсим възможности, да ги повторим. Само усетно ги съзираме в собствената си прозорливост от разсънени петолиния и ги чертаем с музиката на бързея, в случайната пътека на непристъпна девственост. Славеи ги повтарят, перца се откъсват в жажда за полет и полепват по медени устни...

- неми, като смигане,

свити, като миг от обичане в ъгълчето на сърцето... безпретенциозна уникалност във всеки от нас.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf