Прошка

Яснa нощ звездите светят,
като малки бисери сега.
Луната пак земята е обляла,
в бледата си светлина.
Всичко е замряло в този час,
хората спокойни са в своя сън,
само влюбено момче, нещастно,
пак стои навън.
То гледа към звездите
с поглед пълен с тъга,
дали щe чуят те молбите
отронили се от момчешката уста!?
А неговата молба дори не е голяма,
макар живота му да е суров,
той просто си мечтае за едно момиче,
за чиста искрена любов.
Къде е тя сега, с кого е?
Мисълта в главата се върти,
или пък може би сама е,
но трябва ли да й прости?!
Греха и бе голям към него
с друг му тя изневери,
но щом обичаше го толкоз,
трябваше ли да му измени?
Красива нощ, звездите светят,
като малки бисери сега,
едно момче лежи нещастно,
сърцето му е пак в самота...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: SAMOTEN
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-07-26
прочитания: 383
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7508
   Автори: 2026
   Произведения: 45338
   Съобщения: 239760
   Лексикони: 2032
   Коментари: 67368
   SMS-и: 797
   Снимки: 4653