|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
През мен
Когато плача, търкулнати,
сълзите по лицето ми са лава,
изгаряща следите от несбъднати желания,
или пък сбъднати...
и затова изплакани,
едва ли има някакво значение.
Стаена сякаш, любовта клокочи
в дълбините,
и кратерно се готви да залее,
греховните ни отмалели силуети...
завинаги, или наполовина,
за да остане нещо за горене.
Не бързам днес за никъде,
и никъде не ми се стига...
пропускам ветровете в себе си,
а капките роса в очите сбирам,
да ги превърна в бисерни оазиси...
намерил ме, от тях да можеш да отпиеш.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Izida
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-08-03
прочитания: 135
точки: 34 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 22 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8053
Автори: 2223
Произведения: 52719
Съобщения: 247102
Лексикони: 2507
Коментари: 81857
SMS-и: 820
Снимки: 5398
|
|
|
|
|
|
|
|
|
