Баба Дочка в салон за красота отива със снахата,
Баба Дочка в салон за красота отива със снахата, да видим дали после сама ще се познае... горката! Нашата приятелка, както знаете гражданка стана и неочаквано и за нея, при децата дълго поостана. Имаше даже и при известен психолог записан час, но това премеждие нейно представих вече пред вас. ...................................................... Днес сина Никола и снахата Иглика се върнаха от село и снахата крачи из къщата някак си много гордо, смело. Друго е у дома при всичките удобства и глезотии разни, а и да не гледаш хранилките на пилетата дали са празни. Набързо и заразказва за онез патила с Петко - прасето, колко силно и се разтуптяло от премеждието сърцето. А пък да не говорим за ранното помитане на двора и после за досадното доене на всички крави в обора. Това било много страшно и доста трудно упражнение, не искала да мисли, ако за нея се превърне в ежедневие. Радваше се, ама наистина много се радваше снахата, че са свършили най-накрая със селския бит патилата. Обясниха и най-подробно как са изкарали при Радо и Дочка сега разбра колко е тъжен нейния мил дядо. В очите и една малка издайна топла сълза проблесна и от учудване сама от себе си дори по челото се плесна. Трябваше обаче за красотата своя нещо спешно да стори веднага по телефона с приятелки по въпроса се уговори. Иглика сподели, че ще ходи скоро в салон за красота там във външния вид на Дочка ще направят промяната . Айде, онова нещо с психолога тя го преглътнах вече, ама с тази идея за салона май че снахата отиде далече. Записаха час по телефона, настъпи момента за промяна посреса се нашата приятелка и сложи по-нова премяна. Там са вече, седи Дочка, слуша жените за какво говорят, за моди, за дължини, за цветове и за какво ли не спорят. Направо с приказките си всички представи те и разбиха (абе казано по друго яче пъдпъдъка в храстите те скриха). Дочка през живота си на такова място не беше влизала, ми тя от своето село с години никъде не беше излизала Чете една табела „За нас клиентите ни трябва да знаят, преминат ли от тук, със сигурност няма да се познаят!" А тя си мисли милата „Оле, Дочке, как тука ти се озова То туй е нещо страшно, не е за мен работа всичко това." Гледа другите говорят, клюкарстват, смеят се, пият кафе, уж трябваше да релаксира, а неспокойно е нейното сърце. Попитаха я дали вече си е избрала поне една процедура а тя милата онемяла и ги гледа като осмокласник матура. Поглежда настрани и пита Защо булка така та маскираха майко мила, с тези мазила направо сякаш та гипсираха. Запознава се с приятелките на Иглика вътре в салона, където трябваше на всяка да променят изцяло фасона. Внимателно разгледа ги, но не и се понравиха много, гледа ги, стреснато, абе направо да си кажем строго С поли над апендецита- а уж били облечени и то добре, но тази мода Дочка тъй не можа цял живот да я разбере Гледа, гледа горката и най-накрая да попита се реши Макар да осъзнаваше, че има риск тук много да сгреши „Момиче, защо шивача тази дреха по този начин е ушил да не би преди туй очите той сутринта добре да не е умил? А кажи ми бе баба, защо са толкова къси тези твой гащи, ти може би нямаш котка в къщи, по краката да та дращи?" На село имам аз една харна комшийка казва се Пройка лани беше си извадила от списание една такава кройка. И запретна ръкави, седна пред машината и ги уши даже, но я досрамя и не посмя на сред село с тях да се покаже. Тя казваше, че и в съседните села за модела ще й завидят, а мъжа й, че "кокошките ще спрат да снасят като я видят" я взе ги изхвърли всички и бързо пеньоара да си слагаш, помни доктора ти препоръча с колана кръста да си стягаш. Че ако хвана с машата още сега всичките тез твои кройки Да знаеш, че ще ми станеш само на модерна и на Пройки. На Дена пък веднъж снаха й си забравила маската за лице и да знаете как само се зарадва нейното поостаряло сърце. Една вечер решила най-накрая и бързо с крема се намазала проблема дошъл обаче, когато на нейния дядо се показала. А мъжа й така се разкрещял: "Денке, бягай бързо на вън, не взимай нищо, тръгвай бе жена, че в къщи има таласъм". (следва продължение)
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Какво ме вдъхнови?! -------------------------------------------------------------------------------------------------------------
В мен много баби започнаха да живеят и в резултат на това смешки се леят, дано само да не решат те и да запеят,(леле там съм много зле) че тогава и жабите в реката ще се смеят!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: krasimira1
раздел: Лирика -> Хумористична
публикувана на: 2008-08-03
прочитания: 132
точки: 36 ( виж далите точки )
коментари: 12 ( виж коментарите )
препоръчано от: 15 ( виж препоръчалите )
|