Политат белите жерави в ята,
все на юг в търсене на топлина.
Защо ли всичко се повтаря
на тази наша тъжна Земя?
Далече си, мое любимо сърце,
в този миг плачеш от любов.
И чакаме двама съдбата
заедно в обич да ни събере.
Как да те доближа като
не съм нито прозрачен облак,
нито галещ вятър, да те докосна,
нито вечното слънце, да те огрея,
не съм и звезда за да светя
в самотните нощи над теб.
Но аз съм копието на щастието,
умея да пронизвам този
лош и жесток триизмерен свят.
Ще се забия дълбоко в съзнанието ти
за да подсиля в него лилавия цвят.
Ще отворя в него нежна рана,
от която вместо топли сълзи
ще капят бисери и розови листенца.
Когато заблестиш в перлена окраска
и се превърнеш в розата на любовта,
обгърнат в ореол от светлина,
ще дойда чакан и желан
да поискам бисерната ти ръка.
А сега по птиците щастливи,
моят скромен дар ти пращам -
една пареща влюбена целувка.
Ще я усетиш след секунди
върху твоите ягодови устни.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Pobeditel
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-08-03
прочитания: 153
точки: 46 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 23 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247102
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398