Пространството на сънища...
и в него състояния…
поемаше ги в себе си,
а после ги отдалечаваше
и те загубваха полека форма,
протягаха отчаяно
поезия от пръсти,
застиваха,
като недовършени
поеми сталактити…
Сънувано ли е
пространството
или ръката ми се плъзва?
Стената е от теб,
решетката на пръстите ти
само ни дели,
провирам моите,
с листа на розов храст
пълзя по твоите,
превръщат се на птица,
на устни на кошута с жажда
с желанието да отпие
от капки дъжд, валели в теб…
пера от изтъкана нежност
приглаждат топлото,
разгръщат дреха…
безкрайно вливане на силуети
в сенки две…
едва оттегля се усмивка
с цвят на ягуар…
през сребърните гривни
на целувка…
как се усеща до ръката на поезия,
в изваяното тяло на богиня...
игра на сенки,
змии пъстри,
стъпала
от предизвикани усещания –
кожа върху кожа
в огледалото на хлад,
от лотос цвят
върху килим лъчи луна,
приела да гостува в извор
и да отплува в този сал,
от който се дарява и начало
в отвор на спрели
изненада от очакване
зелени свещи на тръстики…
Ръката ми е светлина,
пренесла от очите ти сияние
да се избистри извора.
Подай ми твоята...
В прозрачното се смее пламък…
от тялото...
поезията от любов…
сънуване по състояние
желание…
