Пак не можеш да спиш
и по тънката нишка на мрака
следваш здрачни тунели -
лабиринт, в който болката чака.
Тя е все тъй внезапна,
като удар във гръб,
като рана.
И когато си мислиш,
че намерил си пътя,
ще хване
с пръсти тънки и дълги,
по-студени от мъртва стомана,
сърцето, което
те въвлича в игра нежелана.
Правилата са същите,
а играчи безброй са сразени.
Кости и черепи
в тъмните сенки са вплели
свойта тиха въздишка и
лелеяни чувства без име.
Господи, моля те,
прости слабостта ми!
Върни ме
в онази реалност,
където съм горда и права.
Където лекарството
казва се просто забрава.
Нямам сили да нося
душата си - жадна и слаба.
Нямам право да прося.
Стига ми ножа и хляба.
И не мога да спя,
и въртя се във тясната кожа.
Подай ми ръка.
В нея себе си кротко да сложа.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Arisaema
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-08-03
прочитания: 101
точки: 19 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7956
   Автори: 2193
   Произведения: 51742
   Съобщения: 244103
   Лексикони: 2432
   Коментари: 79363
   SMS-и: 814
   Снимки: 5305