Най-трудната ми битка се задава,

а съм сама и срещу мене - болката.

Опитвам се да се държа.Не и се давам.

А тя се цели хладнокръвно във живота ми.

И стреля точно.Не пропуска цел.

Не я еня колко ще боли.

В студено безразличие разстрелва

прилежно подредените ми дни.

Спокойствието кротко и усмивката

улучи първи,а надеждицата слаба

довърши без окото и да мигне...

Не е сама! Със свита от предатели!

Те първи май напуснали са кораба...

Ще бъде трудна битка,знам това,

а не намирам рамо за опора-

не си до мен,не си до мен сега...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Ружена
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-08-03
прочитания: 142
точки: 38 ( виж далите точки )
коментари: 7 ( виж коментарите )
препоръчано от: 21 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247114
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398