Не пожелавай!

Не пожелавай чуждата съдба,

тя може да е видно бляскава и светла

но там се крие някъде скръбта

която пък за теб е неизвестна.

Не пожелавай чуждите цветя,

те може и да не виреят в твоята градина,

а твойта китна мъничка леха

да е за другиго недостижима.

Не пожелавай чуждата жена,

тя може да е жар неугасима,

я има ли я някой?... Докога...?

Дали и с теб за любовта й ще са нужни трима?

Тъй както кубчетата от леда

топят се и изчезват в питието,

угасва тръпката за усет на плътта

и пак остава сиво битието.

Не пожелавай чуждото! Света

е цветен отстрани и пак се свива,

докоснеш ли онази сивота

която всеки би надвила и сломила.

Не пожелавай някой да усети твойта самота,

че завистта е дяволски непредвидима

а ти не знаеш как се сбъдват дребните неща

когато пожелаваш, без да си усмислил същността!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf