Искам бледо зелени рози...
Призори по росна трева
ми ги донеси.
Резедави са сънищата ми-
капризни мимози.
Толкова дълго
непробудно
душата ми спи.

Не искам бели,
жълти или червени,
дори портокалови
или с розови листца.
Лято е, а нощем
толкова ми е студено.
Жива съм , а някак си
ми се иска да умра.

Не казвай тежки думи...
Като камъни воденични
ще удавят дъха ми.
Вампирясалата Тъга
ще тормози пътеките,
по които лично
Смъртта ми броди
и ме търси... Недей така.

Набери ми рози ...
изумрудено зелени
Сигурна съм, че ги има.
В съня си ги видях.
Ти си болката, дълбоко
някъде вътре в мене.
Но когато не те чувствам
ме обзема детински страх.

Рози ... Зелени...
Тънка утринна мъгла.
Ти ... И любовта ми.
Извор с чиста вода.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Gentiana
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2008-08-02
прочитания: 106
точки: 33 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 18 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247102
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398