Бил ли си толкоз отчаян?

Най-тежко е да си самотен.
Да си заобиколен от хора, но сам.
Най-мъчен е живота сиротен,
лишен от подкрепа, нежност и блян.

Бил ли си ти тъй отчаян?
Пленник на тъгата, всичко твое имаща.
Чувствал ли си се някак замаян
от болката, всичко взимаща?

Усещал ли си, че нямаш сили
сутрин очи да отвориш?
А мъките, всичко от теб изцедили,
не тръгват, а чакат от тях да се тровиш.

Безсмислено лутане ли е живота?
Отчаян опит за щастие?
Гневна прегръдка от смъртта жестока,
наблюдаваща краха без участие.

Приятелю, бил ли си толкоз отчаян?
Дано да не си, желая ти от все сърце!
Но ако сам се почувстваш, окаян,
подавам ти свойте ръце.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf