Музикантът си свири,
но кой ли го слуша.
Нос си навирил
и замислено пушиш.
Да си минувач е
по-престижно в живота.
И е някакъв начин
да не слушаш фагота.

Всъщност тъжният му вой
дълго още ще те следва,
без да разбереш, че той
със сърцето ти беседва.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: kokokamila
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-08-02
прочитания: 202
точки: 43 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 24 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247114
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398