И попила всяка твоя капка жива вода,

така живея сред пустини от сърца,

оставаща в забравени слова,

винаги помнеща оазисът на твоята душа...

Забравям забранените мечти,

понесла се в очите ти - соколи...

и виждаща несъществуващи страни,

живея в свят лишен от ежедневните "отрови"

Засаждам с рози своята душа,

ухаещи на твойте мисли земни,

до дъно пия капките вода,

оставили в(ъв) мен - излишества потребни....

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: rysalka
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-08-02
прочитания: 92
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247102
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398