На твоето рамо
подпряла съм себе си –
и пристъпиш ли крачка,
ще падна.
Подхвани ме за малко
в ръцете си
и кажи ми,
че даже грамадна,
тази твоя любов ще се срине
и ще стане на малки прашинки.
Че ще мога
във триста лавини
да потъна.
До капка.
До шия.
Излъжи ме за нещо.
Лъжи ме...
Просто казвай каквото ти хрумне.
И когато накрая се срина,
и когато накрая не тупне
моето малко, пробито сърце,
целуни ме.
Целувай, целувай –
за да мога във твойте ръце
да продишам.
И само с теб
съществувам.

Посветено
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: phibi
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-08-02
прочитания: 106
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247102
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398