"Името на нашите грешки е опит".

"Името на нашите грешки е опит".

Този път написах нещо, което е много по-различно от стиховете, които съм написала до сега, но причината да напиша тази статия са публикуваните вчера творби на Ани "Към теб... Спри"

Присъединявам се и напълно подкрепям Ани! Аз както винаги ще бъда многословна и ако думите ми накарат поне една жена да се замисли и да си отговори на някой въпроси или пък просто да се познае и ако успее да се събуди от съня или транса в който живее, то аз ще бъда много щастлива!

Подкрепям и всяка жена, която в един момент от своя живот е имала необходимост от нещо съвсем малко, за да се почувства различна, жива и дори красива! И когато един ден това малкото, което й липсва се появи в живота й под различна форма - първо тя не може да повярва, пита се дали наистина е за нея и защо идва точно сега? После се усмихва и махва с ръка и продължава по отъпканите пътеки на живота си. След това красивия миг се повтаря и потретва и на жената започва да й става топло, усмихва се и се чувства отново на 17г. Отваря врата на душата си пред напълно непознат за нея човек и споделя своите радости, тъгата, проблемите си. Събужда се с усмивка и без дори да усети поздравява слънцето, дори се радва на птичето, което е кацнало на прозореца. Иска да прегърне и да раздаде обич на целия свят! Така минават дни, седмици, месеци и жената изведнъж осъзнава, че това красивото се е пропило в нея и тя има необходимост да чува хубави думи, просто да поговори с човека, който смята за свой приятел или е влюбена. След това в душата й се появява онова усещане(на болка или тревога за другия) и иска да вземе цялата му болка и тревога, за да бъде другия човек добре! Но не си задава въпроса -този другия човек дали усеща какво е на нейната душа, дали изобщо се интересува от това какво се случва при нея? Не си задава и много въпроси, които си проправят път сред облаците в които живее. Просто се усмихва и махва с ръка и продължава да се наслаждава на красотата! Водовъртежа на чувствата й я повлича все по на дълбоко и в един момент достига до дъното. Има моменти, в които осъзнава, че нещо не е както трябва и че всичко е безсмислено и отваря вратата, за да си тръгне... но след втората крачка спира и от страх да се върне в действителността, там сред потъналите в прах лавици на ежедневието се връща обратно. Доброволно приема следващата доза от изкуствени и добре научени с времето фрази и това й стига. Стигат й писмата, обажданията и очакването на утрешния ден, в който всичко се повтаря. А всъщност другия човек с годините си е направил програма и я следва стриктно, защото знае че работи безотказно. Той не се чувства виновен, защото според него дори й помага. С какво ли? С това че с един размах променя деня й, тъгата в очите отстъпва място на усмивката и настъпва пролет в душата на всяка жена, която се е съгласила да танцува този танц. Но както в природата се сменят сезоните така идва есента и тогава натежалите с времето въпроси и съмненията си проправят път, но този път не в облаците, а там някъде по-надолу и този път искат отговорите веднага. Така съвсем неусетно настъпва зимата и отново обръщаме внимание на белите кичури в косите си, на праха по лавиците на ежедневието ни, но този път много внимателно забърсваме праха и подреждаме спомените си внимателно, защото те са наши и никой не може да ни ги отнеме.
В този момент осъзнаваме колко сила притежаваме и че не ни е необходим някой или нещо, за да разберем, че в душата ни има достатъчно красота и добрина. Когато застанеш пред картината можеш да я разгледаш на спокойствие и да прозреш какво е искал да покаже художника.

Пожелавам на вас, (а и на тези хора, които изобщо не се интересуват от красотата в душите на хората, а обиждат просто за да се почувстват добре) здраве и нека всеки погледне вътре в душата си!

Няма нищо случайно в живота и може би човек трябва да преживее различни неща, а името което даваме на нашите грешки е опит.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf