Приемаше ме само като даденост.Кристала бях във твоите ръце.Ревниво пазех чашата с отровата,трепереха ли твойте колене!
Сърцето ли на камък се превърна?Душата ли накъсана мълчи?Сълзите мои във синджир превърна,затегнал се на примка отстрани!
Два пламъка в очите угасила.Във шепи черни въглени събрах.Подритвана с крака, но още живас частичка от живота оцелялях!
А казах ли ти колко те обичам?Прости ми! Ако можеш, забрави!От сладката отрова щом опитах,и в спомените даже ще горчи!