В настъпващото утро,
със първите лъчи
пристъпва боса Жулиета.
Към Слънцето на своите очи
с усмивка, с трепет нежен гледа.
Тя бавно стъпва,
носи в шепи обич.
Да можеше сега да я разлее,
порой-целувки в миг
застигнал би Ромео.
Да можеше с докосването свое
да черпи пак от мъжкото му рамо сила...
Да можеше повдигната на пръсти
припряно да разрошва пак косите му...
Сега ще го целуне полъхно.
Когато той очи отвори
ще блесне в тях Звездичка
влюбена.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: snowflake
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-08-02
прочитания: 103
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247114
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398