Днес нямам стих. Думите се раждат от твоя глас, минутка след като с "До скоро" сме се разделили. Днес нямам стих, думите се раждат от твойте устни, минутка след като рисувал си със тях сърца по кожата ми. Днес нямам стих, думите се раждат от твоя смях, минутка след като мелодията ведра на смеха сме споделили. Днес нямам стих, но имам ново име Очакване... Часовникът в гърдите бие, бие... отмерва времето в очакване на стих.