Последна нощ, поредната такава,
в която даже и луната ни осъжда.
Последен стон, поредната раздяла,
в сърцата ни надеждата пропъжда.

Не се научихме, че трябва да се страда
и борихме се до последни сили.
Дори и вечно блъскане в преграда,
не ни научи колко сме сгрешили.

А шанса го отдавна пропиляхме
и можехме да се спасим навреме.
Тогава двамата се оправдахме,
че от живота трябва да се вземе

Е взехме, ала връщаме стократно,
обречени да се разделяме докрая.
Любовници сега сме еднократно
прокълнати да сме в ад, за част от рая!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: nattalia
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-08-02
прочитания: 141
точки: 37 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 20 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8050
   Автори: 2222
   Произведения: 52675
   Съобщения: 244405
   Лексикони: 2505
   Коментари: 81812
   SMS-и: 820
   Снимки: 5396