Щурците в тази нощ дали заспаха,
та тъй е тихо и светулките тъжат?
Блуждаят в здрача, морни търсят стряха,
под нея своя крехък свят да приютят.

Завито с листи репейни зелени
сънува времето соната в ми минор.
Цигулки късат струни и студено
блести луната, сякаш лъскав мелхиор.

Накичена със нея ще танцува
последната ми недосбъдната мечта.
Спестих ти колко много ти ми струваш,
но ще поплача тази нощ, ей тъй - сама.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Deandra
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-08-02
прочитания: 42
точки: 5 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247102
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398