Безвремие е крачката от снимка
в алеята от есен,
с шал върху раменете на жена,
застанала до пейка…
и погледът на някого,
преминал бавно край фонтан,
и пръската вода с дъга по краищата,
и позата на вестника в ръцете на поседнал...
и празен стол до също тъй напразна маса
и прах между паветата в паважа,
последното стъпало преди тротоара,
спокойствието в отражение на капка
и ъгълът между стените…
забравен ключ в ръждясала ключалка,
припекло слънце върху пейка,
камбанарията на черква,
и край на улица,
и сянката на дървения мост,
по-издължено прогорила към средата му
прекъснатите свои очертания…
водата във водовъртежа,
оплетените в паяжината криле,
в провисналите и изгнили
от безвремие на времето
канати на ослепели в себе си прозорци,
да продължават съществуването си
през летния живот
на неразбиращите времето асми…
замисленият в своята мъгла планински връх,
красивата мечта на фигура от паметник,
замръзналия миг игра от детската площадка,
целувката по устните на двама влюбени,
редицата от пощенски кутии,
ръждясалия, оглушал от чакането домофон…
разгледано през рамките на очила небе
и покривът, очакващ утрото
сред подредените антени,
под леката извивка на въздишката от въздуха,
отворила очите ти
за следващия миг безвремие…
