Тръгна си!!! Умората тегне сега...
Душата - раздира я болка...
Мъка пронизва с жезъл плътта...
Завинаги те изгубихме, татко!!!

Години съдбовни в моя живот...
Ти не беше до мене...
Липсва ми твоята топлина
и слънчев поглед в очите...

Липсваш ми!!! Само в съня си те виждам -
долиташ мое дихание...
Перлена нежност и тишина -
душата ти е небесно сияние...

Липсваш ми!!! Крещя във огън и пепел...
Сълзите сърцето ми парят...
Мъката моя не отлетя сега.
прероди се в стръкче от вечност...

ОБИЧАМЕ ТЕ, ТАТКО!!!
ПОКЛОН!!!

01.08.2008г
Галина Москова

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
10 години от загубата на моя баща!!! Поклон!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: rozalin
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-08-01
прочитания: 106
точки: 30 ( виж далите точки )
коментари: 9 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247102
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398