A Comme Amour

Ти не идвай само за миг.

С кратък жест, не напуквай -

душата ми цяла.

Всеки прилив на нежност е смърт.

Тиха печал, дъжд и умора.

Не ми давай смисъл и свят,

в който разпервам крилете за полет,

сред онзи блясък на звезден порой,

и луна, пълна с на обич нектара.

В който дочувам нотите на "A Comme Amour"

и тишината потъва в забрава.

Не, не идвай, не пали онези искри,

които възкръсват във огън

и стихийно горят. И болезнено парят.

Не отключвай в мен порив и зов.

Не понасям мигове кратки.

Нима не знаеш, колко силно боли,

когато си тръгваш, в шепи заграбил -

моя покой. Същността. И на мислите - бялото.

Едно ухание на есен и дъжд

ме прегръщат в предвечерна забрава.

След теб е мрачно... и студ.

А "A Comme Amour"... е затихнало във безкрая.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf