същите пътища
същите стълбове
телеграфни
след всеки завой
след всяка усмивка
угаснала
уморих се да търся
и ми е трудно да вярвам
не искам да питам
и, ах как мразя да чакам
искам просто да спра
да погледам небето
да се отпусна в съня
да бъда просто детето
от което дойдох
и към което което отивам
защо не съм вече там
да съм вече пристигнал...
не съвсем отпочинал
пак заставам на старта
предстои сетното бягане
но къде е финала?