Изтръгната душа

Затворен между стените на вятъра,
скрит в неонови лъчи,
забулен на върха, на оградата -
твоят лик ме пресуши.

Огнени въжета от звезди
в ръцете ми се пристрастяват,
опиянен от твоите коси,
устните ти ме нараняват.

Сянка пада върху плещи,
белези, почти раздрани,
в коловози от страст заклещен,
в бедрата ти от пепел изковани.

Разкървена кадифена луна,
с капки осеяни по стените,
без глас в лицето ти крещя...
Задушен почти в гърдите.

Изтръгната душа между пръсти,
а сега по-силният да пада,
ароматните есенции гаснат -
вратата е притворена към ада.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf