|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Съдба
И знам, че неизбежно
съдбата ще ни раздели,
и знам със сигурност,
че мен винаги ще ме боли.
А ти мила, ще си спомняш ли за мен , кажи?
Когато всеки път те видя,
от очите ми бликат сълзи.
И сърцето превърнало се в лед,
в този миг ще се стопи,
ти тръгваш, а аз искам да крещя, Спри!!!
И се надявам след години да се срещнем,
калени от живот суров,
да се целунем и да се прегърнем,
защото всичко бе за нас любов.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: SAMOTEN
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2006-07-14
прочитания: 377
точки: 10 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7739
Автори: 2105
Произведения: 48906
Съобщения: 208372
Лексикони: 2302
Коментари: 73693
SMS-и: 809
Снимки: 4960
|
|
|
|
|
|
|
|
|
