С пулса на сърцето

                               “…Живеш в заколдованном тихом лесу…” 

Той броди сред нас, и казва: ”Върви!”

И следва закона на свободата,

и в последния си час разбива стени,

отваря на всеки почукал, вратата. 

Гледа ни той със светлите сини очи.

и може би иска да чуе тишината…

Китарата вие, крещи, а сякаш сълзи

прокапват бездомни в тъмнината. 

В ятото, с белите гарвани сраствал,

през този живот, в който чернилка струи.

Живял ли е в мяра или пък е властвал

над непомръкнали още звезди?

………………………………………………..

Тази негова “алпинистка” още ме мъчи,

с “бодрост на духа, грация и пластика”.

“Първи няма, и изоставащи също”

това е то - сутрешна гимнастика. 

Вярвам, че пулсът е вечен!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf