ИЗРИСУВАНО С ДЪХ

Когато цветето оглежда се в росата

и се пробуждат сънени треви

и изгрева... извайва със позлата,

деня притихнал във рождението мълчи.

Тогава... аз проглеждам цветна,

измивам се... със новата зора,

косите си разресвам на разсъмване,

те полет са във приказна мълва.

И Слънцето облизва устни замълчано

и лепнещи... лъчите се размиват,

във очертания... ванилови избрани

думите... безличността убиват.

Вълшебно обедните ласки изрисувам,

боите ми... по кожата се стичат,

усмивката заричащо надеждна,

изтрива образи... които си приличат.

Луната вечер... бледо се показва,

обхожда палаво, с небето си играе,

звездите тайнствено напомнят и нашепват

всемира... колко бели тайни знае...

И от приличието си главоломно бягам,

загърбвам всяка мисъл, разума е скрит,

на шепот... по рождение орисана,

душата ми изгражда... свят красив.

1.08.2008г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf