|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
За онази капка,която прелива чашата
Та такава била тази капка, последната,
тази същата, дето балансира умело
върху тънкото ръбче на новия ден
мързелив, пъстроок и неделен...
Тя прелива от чашата, нетърпелива
да се втурне по белия свят ...
Като скрита сълза от окото прелива,
без да може да спре, да се върне назад
и жадува за своето късче небе,
непосмяла до днес да помисли за него...
Тя се втурва във риска и бърза напред
като казана дума, като за последно,
неочаквано смела, като пролетно цвете,
като малко оловно войниче,
тя прелива у мене и хукваме двете
накъдето ни видят очите.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Ружена
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-31
прочитания: 115
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8053
Автори: 2223
Произведения: 52719
Съобщения: 247102
Лексикони: 2507
Коментари: 81857
SMS-и: 820
Снимки: 5398
|
|
|
|
|
|
|
|
|
