Аз съм като птица без крила
по която времето да стреля.
Писна ми безкрайно да летя
без и миг светът да се променя.

Парещата лятна мараня
спуска се отново без почивка.
Бавно върху устните вървя
в лятото на твоята усмивка.

Търся те - където няма път
в черните пътеки на сърцето,
някъде, където тихо спят
птиците, на края на небето.

И се чудя - колко ли лета
зимата за дълго пак ще сменя?
Честно, уморих се да вървя,
без да мога нищо да променям!

Произведението "Умора" ползва условията на Криейтив Комънс договор

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ANONIMNIQ
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-07-31
прочитания: 211
точки: 43 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 22 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247114
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398