Усещаш ли?

Отново се докосвам до красотата с всичките си сетива.

Колко е изящна и далечна... така ми липсва.

Почти като сън, като недостижим връх.

Връх, който достигам само в мислите

чрез вдъхновението, чрез всеки следващ стремеж за повече нежност.

Благодаря ти, че ме откри!

Утрото никога няма да е същото –

всяко следващо ще е все по-красиво и вдъхновено!

Всеки следващ ден ще е по-светъл!

Всеки следващ цъфтеж ще е по-обагрен!

И така до безкрай...

Докъдето стигне погледът в лазура на хоризонта.

Докъдето стигне полъхът на бриза.

Докъдето стигне слънчевият лъч.

Почувства ли присъствието на любовта?

Тя е като вятъра – не го виждам, но мога да го усетя!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf