За всички си еднаква и различна -
в началото си пламенна, а после - безразлична.
Отиваш си и идваш, когато пожелаеш
и колко си жестока - не може да не знаеш.
Поети и музиканти пред тебе коленичат,
във вярност вечна романтици ти се вричат...

Но Аз ще ти призная друго нещо -
във тебе няма нищичко човешко!
Ти си бездушна, алчна, зла, коварна,
на жалката си суета единствено си вярна:
любимците си даже без милост ще осмееш,
за да останеш млада, да не остарееш...

Ах, колко още имам да ти казвам,
но знам, че то ще е напразно,
защото, ако пак те видя - тъй млада,
ароматна и прекрасна,
макар че те познавам вече -
пак ще се прехласна.

1998 г.
Д.Б.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: de_bra
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-07-31
прочитания: 350
точки: 49 ( виж далите точки )
коментари: 10 ( виж коментарите )
препоръчано от: 18 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247102
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398