Кожата ми изгаря от сълзите, в които крещейки се давя. Очите ми -бездънна яма, в която всеки пропада. Душата ми - свещен храм, в който всеки се изповядва. Сърцето ме - приютило безброй беди, думи, дела, любов и лъжи. Под тежестта на съдбата как ли ще излазя? А утре очаквам присъдата за мойто смело сърце, от надеждата предадено и от любовта осъдено. "Смърт!" - крещяха събитията; уважаемите председатели. "Нека се мъчи!" - лукаво се усмихваше съдбата; прокурора. Тогава се намеси любовта. "Аз решавам що да сторя с туй сърце непоколебимо. Но утре, дори аз още в него тихо да се заричам, ще трябва тежката присъда да изричам. " Любовта погледна скришом към надеждата, но надеждата остана безмълвна, а любовта се страхуваше да спаси сърцето без помощта на надеждата. "Утре" -мислеше си тя - "утре, повече от всякога ще те нараня"
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: flare
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-31
прочитания: 92
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247114
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398