ОТЧАЯНО

Бавно гасиш всеки лъч на надеждата.

И оставам сама. С тези празни листа.

На тях да разказвам за болката,

за обичта.

Целувам ги с устни мастилени.

Но вместо усмивки

сълзите си по тях лепя.

Тъмнината пълзи и обгръща ме.

Светлата точка на твойта любов -

виждам я - все по-далеч.

И макар да не вярвам -

трепти и смалява се.

Още малко... Съвсем ще угасне.

И тогава, останала в мрака,

ще ме грабнат безброй ветрове,

ще ме блъснат в различни посоки -

теб да търся, любов моя.

Да те питам къде греша.

Макар да знам, че със моите въпроси

все така ти тежа.

И ще бъде студено,

и ще бъда сама.

Като дете се лутам в тъмнината

и търся твоята ръка.

Онази истинската, силната, която

не ме изпуска, права ме държи -

дори да падат мълниите с грохот,

дори светът край мен да се руши.

И търся я, ръката ти, горещата,

да ме погали, да ме приюти.

Да ми покаже вярната пътечка

и всичко пак да ми прости.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf