Пепел от червена роза,
гали любовната проза.
Хартиеното й сърце е умряло,
от пожара на страстта е почерняло.
Старият аромат на изгоряло,
още е впит в редовете на листа.
Промъква се по цялото ти тяло
и ражда страха от нежността.
С мастилени сълзи плаче,
с гласа на тишината крещи.
Размита буква като безпомощно сираче,
се дави в морето от любовни сълзи.
Вечер листа се лута из пустия град,
в полунощ присъства на вещерски парад.
Събужда заспалите мечти,
играе си с две изстрадали съдби...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------