Минах под дъгата,
полът ми не се смени.
Все същата жена съм,
с чувствени гърди,
закръглени бедра,
с познатите илюзии,
копнежи и мечти.
Все същата любима,
тръпнеща от страст,
потънала в ръцете ти,
отдадена на твойта власт.
Все същата съм майка,
тревожна до полуда,
в безсъните си нощи,
понякога в заблуда.
И пак съм същата съпруга,
мърмореща сърдито,
понякога ме чакаш друга,
а мен ми стига и това,
че още ме обичаш, досега...

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Гледах едно предаване по телевизията за травестити, в което казаха на шега, че който мине под дъгата сменя пола си, по този повод написах този стих. Беше доста отдавна.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Fabiana
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-07-31
прочитания: 273
точки: 72 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 30 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247114
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398