След раздялата

Прогони ме. Не съм ти вече нужна.
Остана само стон, разтворен в тишина,
последното „Обичам те" преди да стана „чужда"
и пурпурно небе над ничия земя.

Аз дадох ти възможност да ме имаш,
да разполагаш безусловно с мен.
Но ти си неспособен да обичаш -
упреквай се за всеки мрачен ден!

Аз питам се - кога ли ще ми мине,
кога ли вътре в мене ще престане да боли.
И в колко нощи още тъмносини
ще си припомням твоите очи.

Тъгата върху клепките ми натежава
и сълзи във очите ми блестят.
И как и тази нощ - недоумявам,
в горчивина превърна се сънят?...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Desert_Rose
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-07-31
прочитания: 117
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 15 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8050
   Автори: 2222
   Произведения: 52675
   Съобщения: 244405
   Лексикони: 2505
   Коментари: 81812
   SMS-и: 820
   Снимки: 5396