На старата си болка ще простя,
макар косите да рисува в бяло.
Ще я покрия с билки и листа,
откъснати в усое просияло.

Сърцето нежен дъх ще изцери,
целунато от горска самодива.
Еленов порив ще ме разгори
и изворен от мене ще прелива.

Надбягал ветрове и синева
ще я догоня в дебрите скалисти.
И тя ще чуе моите слова...
От болка нежни. И до болка чисти.

А после... Нищо няма да боли.
Целувката скръбта е изцерила,
щом някъде сред белите скали
душата ми докрай си е простила...

(От "Сбъднати предчувствия")

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-07-31
прочитания: 250
точки: 41 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247114
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398