ОТРАЗЕНИ В СЕБЕ СИ

Очите ми... бездънни са води,

живота ни във тях се отразява,

във бурните ни помисли сами,

поредната въздишка се стопява.

Изгубваме... на сладостта духа,

покръстено се вричаме във вярност,

а вечността като Дамоклев меч тежи

и нито в Ада... в Рая търсим трайност.

И бягаме... през чувства и мечти,

пространството е тясно за обичане,

поредния ми стих, чрез теб шепти,

не чакам обещания, загърбвам вричане.

И кръстопътищата са места заглъхнали,

посоките отдавна са изстрадани,

от мислите... стократно ни боли,

а чувствата... са тайно приласкавани.

Очите ми... говорят призори,

преди зората в тях... да засияе,

във погледа... идейно докосни,

не бъдещето, този миг ще ни извае.

31.07.2008г.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf