няма_име

Отново присядам на масата голяма,

пред мен отновомолив и бели листа,

теми за стих имам много,

но от всичките коя да избера.

С която и да почна, със сигурност зная,

отново пропуските ще бъдат безброй,

но какво от туй, все пак ще призная,

душата си лея, описвам живота свой.

Любимата ми тема е за нея - Любовта,

вълшебница прекрасна с нежна душа,

но не винаги е безгрешна и свята,

често даряваща мъка и тъга.

Душите човешки събира в едно,

пренася ги в приказки безкрайни,

но между розите в нейния път,

има и тръни с бодли потайни.

Опитах! Едва ли се получи отново,

но чувствам, че в гърдите ми пищи,

онзи глас, който напира и моли,

да излея в стих, всички мои радости и неволи.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf