Тик - так... - и пак повтаряше часовника

Със глас, задвижващ триста зъбни колела.

Неспиращ влак! А ние всичко бяхме пътници,

С последна гара, черния вагон - смъртта!

А бяха релси... аварийните спирачки

Във този влак са просто само за залъгване,

Билета беше някакъв си ‘Акт за раждане'

Издаден някога... отдавна - преди тръгване!

Милиони спомени, милиони пълни гари,

Лица познати ни подмахваха с ръка,

Но няма слизане... щом всички сме избрани

Да продължим по линията на смъртта!

А влака движи се. Но не като атракция
във парк където има весели лица,
Маршрута е един: 'Незнайна дестинация',
а лозунга е лесен: 'Лека нощ деца!'

Небето бе на само метър над ръцете ни,

Където спускаше се волтова дъга,

А гроба и пръстта остана под нозете ни,

Разтърсени от влаковите колела...

Тик - так, тик - так, отново бързаше часовника

Присъда или път, усмивка или плач

Врати залостени, купетата в вагоните

Са либирит... а времето е прост пазач!

И няма изход... Няма връщане обратно,

Че пътник бил си, ще остане само факт.

Билетът някой ти отнема, безвъзвратно

И Вместо него... ти дарява 'Смъртен акт'!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: lamarin
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-07-30
прочитания: 139
точки: 40 ( виж далите точки )
коментари: 8 ( виж коментарите )
препоръчано от: 30 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247114
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398