Лодка

Понякога в минути на тъга, съмнението хвърля свойта сянка.
Далеч от теб е твоята Звезда,
усещаш се безцветен, в сива рамка.
И бавно стичат се секундите съмнения в минути съмнение
дели ви океан - десети бал вълнение!
Понякога в минути на тъга, съмнението хвърля свойта сянка,
Далеч от мен е моята Душа. В очите празно уж,
а първата сълза по пътя си порой повлича -
съмнение.
Дели ни океан, десети бал вълнение.
Тъй аз съм тук, а ти отвъд си океана,
отчайваща безбрежност ни дели.
Но лодката ни Вярност не е спряла,
безспир от бряг до бряг ще продължи.
Защото в нея скътал си милувка -
от силните ръце гореща ласка,
от мъжко рамо сила и опора,
от устни най-желаната целувка.
Сърцето си - добро, голямо.
Защото в нея аз съм подредила
от нежните ръце любовен полъх,
от сините очи водица жива,
от слънчеви коси мирис упОен.
Сърцето си, отдавна твое.
Понякога в минути на тъга усещам те,
усещаш ме...
Изчезват "тук", "преди", "сега"
остава само Вечността- любов в сърцата ни.

май 2008