Черно-бели стъпки. И сенки.Поглед зелен.Унесенстоиш и ме гледаш.Какво ли си мислиш?Смутенлеко пристъпяш напред;после спираши се връщаш.Не ми ли вярваш?Нима не си спокоен?С поглед студенми казваш,че не искаш да си до мен.Жалко.Аз те обичам.Ти, ме отричаш.И тръгваш.- - -Поглед зелен.И две черни зенИци.Толкова мъкаи ярост събрали.(Заради чуждото безразличие)Толкова самотни дни.Самс поглед впитв прозореца навън.С трепет очакваш да се отвори вратата.Да усетиш взаимност.Нежности чувство за вина.Чакаш...моята протегната ръка...може би...- - -Не. Ти си тих, невъзмутим.Студен.И мъничко невидим.Не искаш да си с мен.Защо, по дяволите?Аз те обичам...Не искам да страдаш.Довери ми се.Аз те очаквам.Позволи мида бъда до теб. -------------------------------------------------------------------------------------------------------------