АПОСТОЛЕ... поклон
Апостоле, облякла последната си риза, от залъка на ближния отхапала, от водата на умиращ пила, захранена в злобата на Дявола стоя с наведена глава, виновна!... Моля се за прошка! И искам да съм с теб във волската каруца, сред оная страшна зима, по пътя, отвеждащ те към твоята Голгота. Но ти си сам и синьото в очите ти тъмнее от горест, че никой не посмя да те спаси от всички заптиета, там в подножието на Балкана!... Проклинам ги... онез, издигнали твоето бесило и нас проклинам, неопазили те след смъртта. А Ти си част от всички ни! Завещал ни Вярата в твоята и нашата България! И порасли в своето съзнание, понесли те във себе си, искам да Те съхраним във ВРЕМЕТО! 9.02.2008г.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Какво ме вдъхнови?! -------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Проклинам се и днес за мълчанието и за всичко онова,което става в държавицата ни! Искам си България сега!!!Чиста и достойна за децата ни!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: ЖЕНИНА
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2008-07-30
прочитания: 104
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )
|