Един миг само частица от секунда ни дели да се втурнем един към друг с разтворени обятия. И зная ще ме притиснеш силно да ме заболи да спреш дъха ми да не мога да дишам... И устните ти като пъпка в моите ще се разтворят. А после ти или аз... който изпревари ще каже "Искаш ли да го повторим... Чувството е още живо в нас и още силно пари..." Един миг само... Само една искра... И пространството нажежено ще потрепери и ще избухне... Знаеш ли колко усилия ми коства да се спра?! И как на ум се моля свирепо вятърът да духне и тези твои пламнали очи да угаси... Ужасно ме е страх да те обичам защото зная - пак ще ме боли. Затуй пред теб играя безразличие. Един миг само... Само миг ни дели...