Синхрон

Дали надбягване или е впряг животът,

по-бързо аз ли бягам или сякаш ти.
Вървим по друмите с най-дългите
препятствия,
един във друг се взираме с мечтателни
очи.
Дали и морски бриз с дъха си ни погалва,
добър моряк съм аз, а може би и ти.
И пак сме на оная яхта, бялата,
понесени безбрежно по тръпнещи вълни.
Дали си по-увереният,
аз по-безпомощната,
кормчия си, а нежен навигатор аз.
И все достигаме ръба на пропасти,
преди да се разбием в бездната от раз.
Дали това е лудост, вечна мисъл
ни преследва,
по мъничко се спираме като в без памет
дни.
Но отговор защо, защо ли не последва?...
Защото просто сме родени...в стих.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf