Аз не съм те сънувал обрулена
и с прекършени клони по здрач.
Ориста ти не виждах забулена
от вдовишка забрадка и плач.

Не мечтах да те имам разкъсвана
в дълголетна и страшна печал.
Имах вяра - да бъдеш възкръсвана.
Съхраних те в красив идеал.

Ти изчезна, подобно видение.
И сърцето ми в скръб потопи.
Уродливо и зло поколение
всички извори в тебе изпи.

Твойта истинност - огън опари я.
В бъднините ти - пустош кълне.
Беше моята дивна България.
Беше мъничко моя поне.

Днес те имат престъпни величия.
И кърмилница тяхна си ти.
Но за други отдавна си ничия.
Храм, залостил прозорци, врати...

Аз не съм те сънувал обречена.
Мила родино, рай за едни...
Днес си просто надежда отсечена.
Тъмна бездна край черни стени.

(От "Бакърена паничка")

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vedrin
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 2008-07-30
прочитания: 166
точки: 31 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 17 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247114
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398