Недей (на майка ми)

Че аз ще бъда най-щастлива
и с поглед, цял във светлина -
недей ти, радостта да правиш ми горчива,
не ме зови отново,
не викай ме на грешната земя.

Недей да търсиш дирите ми в гроба,
защото всичко тленно чезне във пръстта,
а просто обърни очи към Бога
и там ще видиш моята душа.

Недей да плачеш, а бъди щастлива,
че твоето дете в страна е най-красива,
където няма мъка, няма зима,
а Любовта закон е - и е сила.

Там аз за дълго ще остана,
ще чакам, докато се убедя,
че твоята любов и твойта вяра
някой ден при мене ще те доведат.

А дотогава ти не чакай
да дойде щастието самó,
а просто погледни наоколо и виж -
навсякъде се крие то.

Но то за слепите души е невидимо,
за алчните е все недостижимо,
отваря сáмо своята врата
щом дойде светла, непоробена душа.

Затуй на черни мисли не робувай,
недей проклина моята съдба,
а виж как розата ухае
и колко е красива утринта.

Обичай само красотата,
а всичко тленно под краката си сложи -
до края скъташ ли любов в душата,
във вечността със мен ще бъдеш ти!

1999 г.
Д.Б.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf