Ти, порой, накъде ни влечеш?
И защо ти е буря на тебе?
Щом дори със протрити нозе
стъпкваш цветето нежно пред себе?
И защо ти отнасяш със теб
най-красивите, пойните птици?
Недокоснали даже с криле
необятните морски зеници...
Ти порой отнеси ни гнева,
и на мрака зловещия пристан,
но недей да отнасяш в тъма
на Надеждата погледа бистър.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Shy
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-07-29
прочитания: 117
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247101
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398