Силните прощават

Един живот следя от както бе роден,

една съдба, едни ръце, една душа,

един мъж държащ се като кретен

и една майка с годините все сама.

Едно дете крепеше нещо там,

сякаш къща без основи все строеше

и колко често плачеше, аз също знам,

до колко късно на прозореца седеше.

Ръцете малки на едно момиче плахо,

в полунощ протягаше на горе тя

и молеше и питаше за нещо свято,

за нещото бленувано в съня.

Но нямаше семейство, нищо мило,

страничен наблюдател бях в един кошмар

в чувствата, в сърцата беше гнило

събуждаше се сутрин като с шамар.

И майка и баща без свян ограбиха,

най-светлите, най-чистите години,

и мили думи никога не казаха,

на нас, децата страдали,но пак простили.

посветено

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf